Преди две години Десислава Йорданова сяда за първи път зад волана на камион без професионален опит в управлението на тежкотоварен автомобил. Днес тя е носител на престижната европейска награда „Шофьор на годината 2026“, избрана сред 2000 номинирани професионални шофьори от различни националности. Между двете точки стоят хиляди километри, обучение, менторска подкрепа, международни курсове и много смелост.
Любовта към камионите обаче започва много по-рано – още в детството, когато Десислава пътува с баща си, който е международен шофьор. Днес тя вече има над 100 000 изминати километра само за последната година и кара както в България, така и в Европа. Пред Economy.bg Десислава разказва за трудностите и отговорността на професията, за подкрепата от TRANSPRESS, и за това какво означава да бъдеш жена зад волана на голям камион.
Десислава, как приехте новината, че сте избрана за „Шофьор на годината 2026“? Променя ли тази награда професионалните Ви планове?
Първата ми реакция беше, че не мога да повярвам. След това изпитах огромна радост и гордост, защото според мен това отличие е признание за труда, който съм положила през последните две години, за всички изминати километри и за трудните моменти, през които съм минала.
Наградата не променя професионалните ми планове, но със сигурност ми дава още по-голяма мотивация да продължавам напред. Имам още много какво да уча и много километри пред себе си. Искам да ставам все по-добра в това, което правя, и да оправдая доверието и признанието, които получих.
Шофирането на камион е Ваша детска мечта. Как се решихте да я сбъднете именно преди две години, при това без никакъв опит зад волана на камион?
Любовта ми към камионите е още от детството. Баща ми беше международен шофьор и много често пътувах с него. Още тогава си казвах, че един ден и аз ще бъда зад волана на камион. С годините животът ме отведе в друга посока, но тази мечта никога не изчезна.
Преди две години просто реших, че ако не опитам сега, може би винаги ще се питам какво би станало, какво бих пропуснала. Нямах професионален опит и разбира се, имах притеснения, но желанието беше по-силно от страха. TRANSPRESS ми даде възможност да започна и повярва в мен въпреки липсата на опит. Това беше много важно, защото понякога ти трябва не само смелост да направиш първата крачка, а и някой, който да ти даде шанс, както и допълнително обучение и подкрепа по пътя.
Как премина обучението Ви в TRANSPRESS? Кое Ви беше най-трудно в началото и какво Ви помогна да се справите?
Преминах допълнителна програма за подготовка в обучителния център за шофьори на TRANSPRESS. Тя включва три етапа – теоретична подготовка, практически курс и накрая работа в реални условия на пътя с опитен ментор. Получаваш цялата необходима информация за камиона, за документацията, за регламентите за почивки, които трябва да спазваш и задължителния тахограф. Виждаш на практика как се проверява и подготвя камионът за път, как се обезопасяват товарите и т.н. В центъра дори има специално разработен тренажор, на който можеш да „караш“ и да се упражняваш в различни задачи, преди да излезеш на пътя. След това започнах да работя с опитен колега, който стана мой ментор и с когото и до днес работим в тандем по международните курсове. Това много ми помогна, защото едно е да научиш теорията, а съвсем друго е да попаднеш в реална ситуация на пътя.
В началото най-трудно беше да свикна с размерите на камиона и с огромната отговорност, която носиш. Трябва да мислиш не само за себе си, а за товара, автомобила и всички останали участници в движението. Помогна ми това, че не бях оставена сама да се справям. Имах човек до себе си, от когото можех да уча и когото можех да попитам, когато не съм сигурна в нещо. Така с всеки следващ курс и всеки изминат километър притеснението постепенно се превърна в увереност.
TRANSPRESS развива програмата „Път за дамите“, с която подкрепя жени, избрали професията на шофьор. Какво включва тя и как помага на жените да направят първите си стъпки?
За една жена, която няма опит, най-трудна понякога е точно първата крачка – да повярва, че може да се справи и да намери място, където някой също ще повярва в нея. Именно такава подкрепа е важна в началото – да получиш възможност за обучение, да имаш до себе си опитни хора, от които да се учиш, и да знаеш, че няма да бъдеш оставена сама в първите трудни ситуации. Когато една жена види, че има реален път, по който може да влезе в професията и да се развива, решението да направи тази първа крачка става много по-лесно. Освен това можеш да обмениш мисли с други жени в тази професия, да зададеш специфични въпроси, дори за битови детайли. Да получиш и чисто женска подкрепа и да видиш, че макар и да си в тази мъжка професия, няма нужда да загърбваш женската си същност. Може да продължиш да си истинска жена и зад волана на голямата машина, дори с маникюр, прическа и грим на работното си място.
Как минава един Ваш работен ден, когато сте на международен курс? Кое е най-трудното в тази работа?
Когато си на международен курс, камионът на практика се превръща във втория ти дом. Денят е свързан с много повече от самото шофиране – следиш графици и време за управление и почивка, товарене и разтоварване, маршрут, трафик и условията на пътя. Трябва постоянно да бъдеш концентриран и организиран, защото понякога едно закъснение променя целия план за деня.
За мен най-трудното обаче остава времето далеч от дома и семейството. Пътят има много хубави моменти, виждаш нови места, култури, запознаваш се с различни хора. Но има и вечери, в които приключваш деня на хиляди километри от близките си. С това трудно се свиква напълно.
Като жена в професия, в която преобладават мъжете, как Ви приеха колегите в началото? Случвало ли Ви се е да срещнете предразсъдъци?
Да, случвало ми се е да усещам недоверие и да ме погледнат с изненада, когато разберат, че аз съм шофьорът. Никога не съм смятала, че трябва да доказвам с думи, че една жена може да върши тази работа. Предпочитам да го показвам с начина, по който работя.
В екипа получих подкрепа още от самото начало, а това беше много важно за мен. С времето разбрах и друго – уважението в тази професия не идва от това дали си мъж, или жена. Печелиш го с работата си, с отношението си към колегите и с начина, по който се справяш на пътя.
В TRANSPRESS вече работят над 40 жени шофьори на товарни автомобили. Какво бихте казали на жена, която иска да се присъедини към тях, но все още се колебае?
Бих ѝ казала да не позволява на страха или на чуждото мнение да решат вместо нея. Ако наистина иска да бъде шофьор, нека опита. Не е лесна професия и няма смисъл да казваме обратното. Изисква характер, дисциплина, постоянство и много отговорност.
Това, че си жена, не е причина да не се справиш. Аз започнах без професионален опит и знам колко страшна изглежда първата крачка. Днес, малко повече от две години по-късно, съм „Шофьор на годината“. Затова бих ѝ казала само едно – ако това е нещото, което наистина иска, да си даде шанс.
Споделяте моменти от работата си в социалните мрежи. Какво искате хората да разберат за професията, което обикновено остава скрито за тях?
В социалните мрежи хората често виждат красивата страна – камиона, пътя, различните държави и местата, през които минаваме, но зад една снимка има много часове работа, концентрация, отговорност, умора и време далеч от дома.
Иска ми се хората да виждат и това. Професионалният шофьор не е просто човек, който седи зад волана и кара от точка А до точка Б. Зад всеки курс има много организация, решения и отговорност. В същото време това е професия, която ти дава много – виждаш различни места, срещаш различни хора, ставаш по-самостоятелен и се научаваш да се справяш в ситуации, които не можеш да предвидиш.
Какви са следващите Ви професионални цели? Има ли още нещо, което мечтаете да постигнете зад волана на камион?
Преди две години мечтата ми беше просто да стана професионален шофьор и да се справя. Тогава дори не съм си представяла, че толкова скоро ще получа подобно признание. Затова сега не искам да си поставям граници. Искам да продължавам да трупам опит, да ставам все по-добра и да се развивам в професията. Искам след време да мога и аз да помогна като ментор на човек, който тепърва започва, така, както на мен ми помогнаха в началото. Ако моята история даде смелост дори на една жена да опита да сбъдне своята мечта, това също би било голямо постижение за мен.
Вижте профила и актуалните позиции за работа на ТРАНСПРЕС ООД в JOBS.bg